Jan 11, 2009, 10:05 PM

Ти сърце нямаш

  Poetry » Love
1.3K 0 16
 

Сега съм сама,

няма те до мен в нощта.

И боли ме, и тъжа,

в мислите си пак към теб вървя.

 

Докога ще е така,

докога ще съм сама?

Знам, няма да те върна...

Но не мога и да те забравя.

 

Защо подмами ме,

а после - заряза ме?

Защо поиска ме

и отново - отблъсна ме?

 

Телефона не си вдигаш,

със sms-и се сбогуваш.

После ме подлъгваш

и пак ме отблъскваш.

 

Изведнъж се променяш...

Какви игри играеш,

на какъв се правиш?

Ти сърце нямаш!

 

03.01.2009 г.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Силвия Герджикова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Аз не се впрягам, вие сами си се впрягате.
  • То... и за Пайнер не става. Май!

    п.п.: Към автора - не се впрягай, ами помисли малко... почети и пак опитай. Нищо не става отведнъж. С най-добри чувства ти го казвам.
  • Аз не намеквам.Не става!
  • Хей, хора, не е нужно да се заяждате един с друг. В това смисъл няма. Хората са различни и не може всички да пишат по един и същи начин. Нали сайта си има редактори, които определят дали нещо ще се публикува или не. Е, щом те са допуснали да е тук, значи все пак има някаква стойност. И разбира се не може да се харесва на всички. Ако всички ахкаме и охкаме, и пишем еднакво то тогава няма смисъл изобщо да се пише. Ако някой не е съгласен с мен нека пише
    И още нещо, ако Силвето пишеше чалга парчета щеше да ги даде в пайнер а не да ги пуска тук и да ги чете някой без да има смисъл. Това е.
    На мен лично ми харесва творението й. Все пак за да пишем ни трябва нещо, което да ни вдъхновява.Не можем да си смучем редовете от пръстите и те да не носят никакъв смисъл. Важно е чувството, важни са изживяванията. Всеки велик творец не е писал просто ей така или не е рисувано просто ей така. Всеки вижда нещо красиво и хубаво в своите творения и това е уникалното в тях. Това е от мен. До скоро
  • Благодаря, Пламка.

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...