6 янв. 2010 г., 16:15

Ти върви

879 0 0

ти върви

а аз ще се направя че

просто не чувам стъпките ти към вратата

да отекват в очите ми

напълнени вече със сълзи

 

ти върви

а аз ще си седя тук

съвсем сама

отчаяна

разбита

но няма да моля

да останеш

в стаята без стени

 

ти върти

а аз ще гледам небето

да прелива от лилаво в зелено

днес няма да позволя

облаците да се движат

ще бъде тихото погребение на

отчаяната ми

осиротяла

ранена

непотребна

самоунищожаваща се

душа

 

ти върви

а аз днес няма да спя

възглавницата ми ще е

топла

и

мокра

от сълзите

а аз обичам да е

студена

и

суха

утре може би

но зависи от капещите листа по

асфалта на пропукана почва

 

ти върви

а утре ще е нов ден

(но аз не исках това)

 

      04.01.2010

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ирена Чалъкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...