Ти върви
ти върви
а аз ще се направя че
просто не чувам стъпките ти към вратата
да отекват в очите ми
напълнени вече със сълзи
ти върви
а аз ще си седя тук
съвсем сама
отчаяна
разбита
но няма да моля
да останеш
в стаята без стени
ти върти
а аз ще гледам небето
да прелива от лилаво в зелено
днес няма да позволя
облаците да се движат
ще бъде тихото погребение на
отчаяната ми
осиротяла
ранена
непотребна
самоунищожаваща се
душа
ти върви
а аз днес няма да спя
възглавницата ми ще е
топла
и
мокра
от сълзите
а аз обичам да е
студена
и
суха
утре може би
но зависи от капещите листа по
асфалта на пропукана почва
ти върви
а утре ще е нов ден
(но аз не исках това)
04.01.2010
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирена Чалъкова Всички права запазени
