Ти знаеш – моя сладка болка,
ти, моя мъка, моя си сълза,
не мога с думи да изкажа колко
за тебе страда моята душа!
Ти знаеш – нежно мое чувство,
ти, моя обич с хиляди лица,
че да обичаш вечно е изкуство,
рисуваш във душата ни слънца!
Ти знаеш – моя тайна тръпка,
светът е пълен с толкоз красота,
жадувам аз за твоята прегръдка,
от устните да отпия сладостта!
Ти в мен живееш и със тебе дишам,
ти елемент си даже от кръвта,
държа те в мен, защото те обичам,
защото ти си... моята съдба!
© Таня Илиева Все права защищены