Ти знаеш ли?
Ти знаеш ли какво е самотата?
И как боли раненото сърце -
кървяща рана е душата,
без нежността на твоите ръце!
В съня ми идваш шеметно красива,
завиваш ме със своите коси,
докосваш ме със устни закачливо
и ме влудяваш с блеснали очи.
Отново и отново преживявам
вълшебството на нашата любов
и в страсти огнени изгарям -
Да те изгубя? Не! Не съм готов!
Обичам те! Безумно те обичам -
и мислите ми все към теб летят.
Със името ти своя път обричам -
дано със твоя пак се пресекат!
Любомир Попов
© Любомир Попов Все права защищены