8.12.2014 г., 17:22

Ти знаеш ли?

779 0 1

Ти знаеш ли?

 

 

Ти знаеш ли какво е самотата?

И как боли раненото сърце -

кървяща рана е душата,

без нежността на твоите ръце!

 

В съня ми идваш шеметно красива,

завиваш ме със своите коси,

докосваш ме със устни закачливо

и ме влудяваш с блеснали очи.

 

Отново и отново преживявам

вълшебството на нашата любов

и в страсти огнени изгарям -

Да те изгубя? Не! Не съм готов!

 

Обичам те! Безумно те обичам -

и мислите ми все към теб летят.

Със името ти своя път обричам -

дано със твоя пак се пресекат!

 

 

Любомир Попов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любомир Попов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...