18 мая 2015 г., 00:38

Тичай, моя обич

944 0 27

                    Т И Ч А Й,   М О Я   О Б И Ч

 

 

 

                    Чувам глас безмълвен. Шепне тишината...

                    Отдалече тръпнат влюбени сърцата.

                    Стигат ми очите, за да му говоря.

                    Ето ми ръцете, за да му отворя.

 

                   Тичай, моя обич! Тичай, посрещни го!

                   Само него имам. Бързай, задържи го!

                   Искам да ме вземе в силните си длани!

                   Само аз останах негово имане.

              

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стойна Димова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Чудесен стих, Тони!Насладих му се!
    Кратък и образен. Докосна ме.
    С малко думи предаваш своите емоции и чувства.
    За мен поезията е това, което оставя някакво
    усещане в читателите след себе си и след като
    можеш да постигнеш това, продължавай смело да твориш
    и да ни радваш със стиховете си.
    Хубава и ползотворна вечер ти желая!
  • Хубаво е , Стойне! Не ги слушай!Посрещни любимия и го задръж. Само умната жена знае как. Поздрав!
  • В конкретният случай авторката е искала да наблегне на императивната форма, но е употребила "задържи" с цел да бъде запазен ритъма. Да, граматически не е правилно, но придава мелодичност, а и смисъла се долавя от цялостното развитие на емоцията. Ако беше използвала например словосъчетанието "прегърни го" нямаше да има грешка, но идеята и смисловата градация нямаше да бъдат същите. Под логически неиздържани имах предвид свободата при подбора на изразни средства в поезията, които много често противоречат на общоприетите разбирания, но това не им пречи да звучат уместно и образно. Да, прави сте за необходимостта от познаването и спазването на граматичните норми, но свободната изява на творческото начало понякога не им е подвластна.
  • Уви, мили корифеи, точно такива груби посегателства не са позволени - нито в поезията, нито в прозата. За да нарушаваш правилата, трябва да ги познаваш, а аз се съмнявам, че авторката е наясно с всички категории на глагола. Но пишете си, какво означава някаква си граматика, когато се пише от сърце, душа и други анатомии.
  • Стойне,поздравления за хубавия стих!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...