18 may 2015, 0:38

Тичай, моя обич

943 0 27

                    Т И Ч А Й,   М О Я   О Б И Ч

 

 

 

                    Чувам глас безмълвен. Шепне тишината...

                    Отдалече тръпнат влюбени сърцата.

                    Стигат ми очите, за да му говоря.

                    Ето ми ръцете, за да му отворя.

 

                   Тичай, моя обич! Тичай, посрещни го!

                   Само него имам. Бързай, задържи го!

                   Искам да ме вземе в силните си длани!

                   Само аз останах негово имане.

              

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойна Димова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Чудесен стих, Тони!Насладих му се!
    Кратък и образен. Докосна ме.
    С малко думи предаваш своите емоции и чувства.
    За мен поезията е това, което оставя някакво
    усещане в читателите след себе си и след като
    можеш да постигнеш това, продължавай смело да твориш
    и да ни радваш със стиховете си.
    Хубава и ползотворна вечер ти желая!
  • Хубаво е , Стойне! Не ги слушай!Посрещни любимия и го задръж. Само умната жена знае как. Поздрав!
  • В конкретният случай авторката е искала да наблегне на императивната форма, но е употребила "задържи" с цел да бъде запазен ритъма. Да, граматически не е правилно, но придава мелодичност, а и смисъла се долавя от цялостното развитие на емоцията. Ако беше използвала например словосъчетанието "прегърни го" нямаше да има грешка, но идеята и смисловата градация нямаше да бъдат същите. Под логически неиздържани имах предвид свободата при подбора на изразни средства в поезията, които много често противоречат на общоприетите разбирания, но това не им пречи да звучат уместно и образно. Да, прави сте за необходимостта от познаването и спазването на граматичните норми, но свободната изява на творческото начало понякога не им е подвластна.
  • Уви, мили корифеи, точно такива груби посегателства не са позволени - нито в поезията, нито в прозата. За да нарушаваш правилата, трябва да ги познаваш, а аз се съмнявам, че авторката е наясно с всички категории на глагола. Но пишете си, какво означава някаква си граматика, когато се пише от сърце, душа и други анатомии.
  • Стойне,поздравления за хубавия стих!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...