May 18, 2015, 12:38 AM

Тичай, моя обич

  Poetry » Love
945 0 27

                    Т И Ч А Й,   М О Я   О Б И Ч

 

 

 

                    Чувам глас безмълвен. Шепне тишината...

                    Отдалече тръпнат влюбени сърцата.

                    Стигат ми очите, за да му говоря.

                    Ето ми ръцете, за да му отворя.

 

                   Тичай, моя обич! Тичай, посрещни го!

                   Само него имам. Бързай, задържи го!

                   Искам да ме вземе в силните си длани!

                   Само аз останах негово имане.

              

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стойна Димова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Чудесен стих, Тони!Насладих му се!
    Кратък и образен. Докосна ме.
    С малко думи предаваш своите емоции и чувства.
    За мен поезията е това, което оставя някакво
    усещане в читателите след себе си и след като
    можеш да постигнеш това, продължавай смело да твориш
    и да ни радваш със стиховете си.
    Хубава и ползотворна вечер ти желая!
  • Хубаво е , Стойне! Не ги слушай!Посрещни любимия и го задръж. Само умната жена знае как. Поздрав!
  • В конкретният случай авторката е искала да наблегне на императивната форма, но е употребила "задържи" с цел да бъде запазен ритъма. Да, граматически не е правилно, но придава мелодичност, а и смисъла се долавя от цялостното развитие на емоцията. Ако беше използвала например словосъчетанието "прегърни го" нямаше да има грешка, но идеята и смисловата градация нямаше да бъдат същите. Под логически неиздържани имах предвид свободата при подбора на изразни средства в поезията, които много често противоречат на общоприетите разбирания, но това не им пречи да звучат уместно и образно. Да, прави сте за необходимостта от познаването и спазването на граматичните норми, но свободната изява на творческото начало понякога не им е подвластна.
  • Уви, мили корифеи, точно такива груби посегателства не са позволени - нито в поезията, нито в прозата. За да нарушаваш правилата, трябва да ги познаваш, а аз се съмнявам, че авторката е наясно с всички категории на глагола. Но пишете си, какво означава някаква си граматика, когато се пише от сърце, душа и други анатомии.
  • Стойне,поздравления за хубавия стих!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...