Ramadan1995 (Раммадан Л.К.)
253 395
1 июн. 2019 г., 15:05  

Тих екстаз 

  Поэзия » Философская, Строгие формы
643 5 11

ТИХ ЕКСТАЗ

 

От празна чаша пия аз

на дните тихи суетата,

а нощем буден към Луната

летя – неводен от компас.

 

Летя, изпаднал в тих екстаз,

към песен – още незапята;

летя свиреп към глъбината…

там Ангели шептят без глас

 

и ме учат да чета

от безбуквената книга,

дето пише за гнета

 

и за смисъла в света,

и за смешната интрига,

над която се въздигам...

© Раммадан Л.К. Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Хубаво...
  • Благодаря. Искрено се радвам!
  • Нямам отношение към професионалните коментари.
    Мога да кажа, че много ми хареса и ме докосна.
  • Всяка утвърдена практика някога е била новаторство.
  • Чувал съм за теза, антитеза и синтеза в сонета, за заключителна поанта в двустишието на Шекспировите. Но смяната на ритъма е новаторство, не утвърдена практика.
  • Съжалявам, всъщност май греша, правилото се отнася само за промяна на настроението след осмия стих, а не и на ритъма. Досега винаги, когато пишех онегинска строфа спазвах един и същ ритъм за цялата творба, а когато пишех сонети, след осмия стих сменях ритъма, оказва се обаче, че това правило съществува само в моято глава.
    Така в случая, Стойчо, прав си, това може да се разглежда като експеримент.
    Всички сонети, които съм писал, изключително последователно се придържат към това "правило" за смяна на ритъма, което се оказа, че не съществува...

    Също така съм съгласен и с Мариана, че е важно чувството, което едно стихотворение събужда, формата е второстепенна, поне според мен. А и в случая мисля, че смяната на четиристъпен ямб с четиристъпен хорей, не нарушава мелодичността на творбата.
  • Не казвам нарушена, а различна метрика. Очевидно е умишлено. Редно е и терцетите да са в ямб, като катрените. Аз съм прочел стотици сонети, може би хиляди, писал съм сонети и в петте ритмични стъпки. Не помня някой да ги е смесвал в рамките на един. Тия на Лилиев са с различни римни схеми.
  • Да, Рамадан! Явно добре си подготвен по теория на литературата!
    Имам слабост към сонета, защото сонетната форма е в няколко литературни вида, сега няма да говоря,напр.кой сонет има (защото е ненужно) предимство.Навремето се подготвях за сонетната форма като четях Микеланджело Буонароти, Шекспир, Пабло Неруда, въобще цялата кохорта от доблестни поети, които пишеха италиански, френски и английски сонети.Да не забравяме,че Николай Лилиев има сонети, които са част от световната литература за сонетни образци.Тук,в този случай и аз мога да се "похваля"с един мой опит.Тук имам един
    "Зелен сонет",също е с нестандартна форма.
    Съжалявам,че така се увлякох,но сонетите са моят тайна любов!
  • Точно за сонета е характерна смяна на настроението и на ритъма след осмия стих. Така че точно тук не съм експериментирал, а се придържах стриктно към правилата.
  • Да,прав сте Майсторе за различната метрика в октавата и секстината.Но всяко правило си има изключения.Щом става дума за коментар,ще посоча поета Едуардас Межелайтис, които е латвиец, роден в Литва,но твори през съветската епоха.Той е изключителен експериментатор в поезията, защото съм чел негови стихотворения в които половината стихове са римувани,а другата част са в свободен стих.Но пък като цяло стихотворението е с безупречен ритъм.
    Може би, Рамадан вижда че секстината нарушава метриката на стихотворението,но го е предложил, защото е експериментирал?Не зная,но Вие сте прав за строгата форма на сонета,но нека чуем мнението на Рамадан.
  • Началото ми напомни ,,Чаша жизни,, на Лермонтов. Октавата и секстината са в различни метрики.
Предложения
: ??:??