Тих екстаз

Поэзия » Философская, Строгие формы

847 5 11

От празна чаша пия аз

на дните тихи суетата,

а нощем буден към Луната

летя – неводен от компас.

Летя, изпаднал в тих екстаз,

към песен – още незапята;

летя свиреп към глъбината…

там Ангели шептят без глас

и ме учат да чета

от безбуквената книга,

дето пише за гнета

и за смисъла в света,

и за смешната интрига,

над която се въздигам...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

генек (Георги Коновски)

Хубаво...

2019-06-02T07:40:25+03:00
Ramadan1995 (Раммадан Л.К.)

Благодаря. Искрено се радвам!

2019-06-02T02:11:55+03:00
Elda (Лора)

Нямам отношение към професионалните коментари.
Мога да кажа, че много ми хареса и ме докосна.

2019-06-02T01:30:02+03:00
Ramadan1995 (Раммадан Л.К.)

Всяка утвърдена практика някога е била новаторство.

2019-06-02T01:19:23+03:00
maistora (Красимир Тенев)

Чувал съм за теза, антитеза и синтеза в сонета, за заключителна поанта в двустишието на Шекспировите. Но смяната на ритъма е новаторство, не утвърдена практика.

2019-06-02T00:29:37+03:00