Тих екстаз
ТИХ ЕКСТАЗ
От празна чаша пия аз
на дните тихи суетата,
а нощем буден към Луната
летя – неводен от компас.
Летя, изпаднал в тих екстаз,
към песен – още незапята;
летя свиреп към глъбината…
там Ангели шептят без глас
и ме учат да чета
от безбуквената книга,
дето пише за гнета
и за смисъла в света,
и за смешната интрига,
над която се въздигам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Раммадан Л.К. Всички права запазени
