Обичах да бъда момче без проблеми,
да мога да скоча света през глава –
пресичах различни земи на елени,
но тъй не достигнах онази земя.
Мечтаех живота да бъде награда
и давах сърцето на силите зли.
Душите е свила голяма ограда,
която прескачам за тези очи.
Не моля да бъдеш богиня от Рая.
Не искам да бъда трошица пред теб.
От рими целувам, рисувам и вая,
любов, разтопена пред кубчета лед.
Живота ме кани на тиха вечеря.
Звездите чирикат – небесни врабци.
Безброй великани успях да намеря,
във тихия шепот на сини очи.
© Димитър Драганов Все права защищены