22 февр. 2018 г., 22:13

Тих шепот на сини очи 

  Поэзия » Любовная
361 2 6

Обичах да бъда момче без проблеми,
да мога да скоча света през глава –
пресичах различни земи на елени,
но тъй не достигнах онази земя.

 

Мечтаех живота да бъде награда
и давах сърцето на силите зли.
Душите е свила голяма ограда,
която прескачам за тези очи.

 

Не моля да бъдеш богиня от Рая.
Не искам да бъда трошица пред теб.
От рими целувам, рисувам и вая,
любов, разтопена пред кубчета лед.

 

Живота ме кани на тиха вечеря.
Звездите чирикат – небесни врабци.
Безброй великани успях да намеря,
във тихия шепот на сини очи.

© Димитър Драганов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??