Тиха есен
512
0
2
Вървя по уличката малка
постлана с есенни листа,
шумолят стъпките ми бавно,
закъде да бързам, всички спят.
Кучетата дори са кротки -
един случаен минувач
не би застрашил им двора
в притъмнелия до черно здрач.
Само нейде там, на ъгъла,
лампа улична примигващо се бори
да види кой ли пак се спъва
под сплетените в прегръдка клони.
Обичам тези самотни нощи,
наоколо когато няма никой,
че душата ми, ненаситна още,
иска тиха есен да попива ...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Василев Все права защищены
