valqka (Валентин Василев) valqka (Валентин Василев)
8 515
Oct 19, 2015, 3:57 PM

Тиха есен

  Poetry
510 0 2

 

 

 

Вървя по уличката малка

постлана с есенни листа,

шумолят стъпките ми бавно,

закъде да бързам, всички спят.

 

Кучетата дори са кротки -

един случаен минувач

не би застрашил им двора

в притъмнелия до черно здрач.

 

Само нейде там, на ъгъла,

лампа улична примигващо се бори

да види кой ли пак се спъва

под сплетените в прегръдка клони.

 

Обичам тези самотни нощи,

наоколо когато няма никой,

че душата ми, ненаситна още,

иска тиха есен да попива ...

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Василев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0