Тиха есен
511
0
2
Вървя по уличката малка
постлана с есенни листа,
шумолят стъпките ми бавно,
закъде да бързам, всички спят.
Кучетата дори са кротки -
един случаен минувач
не би застрашил им двора
в притъмнелия до черно здрач.
Само нейде там, на ъгъла,
лампа улична примигващо се бори
да види кой ли пак се спъва
под сплетените в прегръдка клони.
Обичам тези самотни нощи,
наоколо когато няма никой,
че душата ми, ненаситна още,
иска тиха есен да попива ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Василев Всички права запазени
