19.10.2015 г., 15:57

Тиха есен

511 0 2

 

 

 

Вървя по уличката малка

постлана с есенни листа,

шумолят стъпките ми бавно,

закъде да бързам, всички спят.

 

Кучетата дори са кротки -

един случаен минувач

не би застрашил им двора

в притъмнелия до черно здрач.

 

Само нейде там, на ъгъла,

лампа улична примигващо се бори

да види кой ли пак се спъва

под сплетените в прегръдка клони.

 

Обичам тези самотни нощи,

наоколо когато няма никой,

че душата ми, ненаситна още,

иска тиха есен да попива ...

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Василев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....