Тиха лудост
Сърцето ми като самотна птица
лети със вятъра и се оглежда.
В недрата му запалена искрица
поддържа още крехката надежда.
Копнеж любовен скрит е във очите
и вътрешно разяжда и дълбае.
Летят на воля пуснати мечтите
и карат го за друго да нехае.
И тиха лудост бавно ме обзема,
умът ми пленник е на сладки устни.
Затворен съм в любовна теорема,
не искам тази лудост да ме пусне.
И болката... И тя е част от нея.
Живеем в свят, поддържан от контрасти.
Безкрайно те обичам... И копнея
да бъда с теб. Изцяло. Не отчасти.
лети със вятъра и се оглежда.
В недрата му запалена искрица
поддържа още крехката надежда.
Копнеж любовен скрит е във очите
и вътрешно разяжда и дълбае.
Летят на воля пуснати мечтите
и карат го за друго да нехае.
И тиха лудост бавно ме обзема,
умът ми пленник е на сладки устни.
Затворен съм в любовна теорема,
не искам тази лудост да ме пусне.
И болката... И тя е част от нея.
Живеем в свят, поддържан от контрасти.
Безкрайно те обичам... И копнея
да бъда с теб. Изцяло. Не отчасти.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йордан Илиев Все права защищены
