Сърцето ми като самотна птица
лети със вятъра и се оглежда.
В недрата му запалена искрица
поддържа още крехката надежда.
Копнеж любовен скрит е във очите
и вътрешно разяжда и дълбае.
Летят на воля пуснати мечтите
и карат го за друго да нехае.
И тиха лудост бавно ме обзема,
умът ми пленник е на сладки устни.
Затворен съм в любовна теорема,
не искам тази лудост да ме пусне. ...