7 ene 2009, 20:52

Тиха лудост 

  Poesía » De amor
2083 1 21
Сърцето ми като самотна птица
лети със вятъра и се оглежда.
В недрата му запалена искрица
поддържа още крехката надежда.

Копнеж любовен скрит е във очите
и вътрешно разяжда и дълбае.
Летят на воля пуснати мечтите
и карат го за друго да нехае.

И тиха лудост бавно ме обзема,
умът ми пленник е на сладки устни.
Затворен съм в любовна теорема,
не искам тази лудост да ме пусне.

И болката... И тя е част от нея.
Живеем в свят, поддържан от контрасти.
Безкрайно те обичам... И копнея
да бъда с теб. Изцяло. Не отчасти.

© Йордан Илиев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??