juliet007 (Эоя Михова)
154 1213
26 июл. 2008 г., 13:29

Тихи спомени 

  Поэзия
952 0 15
                        Смълчаното небе е огледало,

                        на спомени, изникнали внезапно,

                        разкъсва вятър чувства остарели,

                        (боли, когато с ноктите си дращи).

                        Лицето ми е младо, много младо,

                        в ръцете ми събрани са мечтите,

                        закърпен плащ от мрак пред мен се дави,

                        във бялото пространство на луните.

                        Косите ми са дълги като зима,

                        очите ми са пълни с тишината,

                        подреждам в кръг живота си невидим,

                        закотвена във него безвъзвратно.

                        Летят години, пълни с празнотата,

                        на времето, отказало да диша,

                        а въздухът на вечност и забрава

                        ме връща в мен. Когато си отивам.

© Эоя Михова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??