juliet007 (Эоя Михова)
154 1214
26.07.2008 г., 13:29 ч.

Тихи спомени 

  Поезия
873 0 15
                        Смълчаното небе е огледало,

                        на спомени, изникнали внезапно,

                        разкъсва вятър чувства остарели,

                        (боли, когато с ноктите си дращи).

                        Лицето ми е младо, много младо,

                        в ръцете ми събрани са мечтите,

                        закърпен плащ от мрак пред мен се дави,

                        във бялото пространство на луните.

                        Косите ми са дълги като зима,

                        очите ми са пълни с тишината,

                        подреждам в кръг живота си невидим,

                        закотвена във него безвъзвратно.

                        Летят години, пълни с празнотата,

                        на времето, отказало да диша,

                        а въздухът на вечност и забрава

                        ме връща в мен. Когато си отивам.

© Эоя Михова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??