2 янв. 2008 г., 14:26

Тихо! 

  Поэзия
731 0 13
Тихо!
Не прекъсвай целувката студена
на плачещия вятър и хълма извисен.
Не знаеш колко болка за тях е отредена.
Те дишат и живея... и молят се...
                                                          ВЪВ МЕН!

Тихо!
Не събаряй олтара на горите,
където се венчаят с изминалия ден.
Скръбта им не прекъсвай, не трий с ръка сълзите.
Те трепват и се стичат... и смърт натруват...
                                                                                В МЕН!

© Петя Косева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??