Тихо
Сънувах те... Стоеше пак до мене.
Въздържан, мълчалив и малко нервен.
Тъй както преди много, много време.
И уж е само сън... Но те намерих.
Със теб се борим срещу страховете.
И ден след ден сме малко по-добри.
Сънувах те и беше сякаш вчера
съм срещнала най-нежните очи.
Усетих в мен, че тебе пак те има...
Напук на всичко, дето ни дели...
Разделяме се, щом настъпи прилив.
Но тайно вече лодки си строим.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
