Тихо
Сънувах те... Стоеше пак до мене.
Въздържан, мълчалив и малко нервен.
Тъй както преди много, много време.
И уж е само сън... Но те намерих.
Със теб се борим срещу страховете.
И ден след ден сме малко по-добри.
Сънувах те и беше сякаш вчера
съм срещнала най-нежните очи.
Усетих в мен, че тебе пак те има...
Напук на всичко, дето ни дели...
Разделяме се, щом настъпи прилив.
Но тайно вече лодки си строим.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
