Тихо, луната спи...
Тихо, луната спи...
Тихо, луната спи
да си говорим тихичко
без думи, с дела,
че тя сега вече спи
и сънува събудена...
Тихо, да се оставим
да ни води в танца си...
тъй нежен и страстен
приказен...
че тя ще се завръща
отново и отново
денем и нощем,
в лъчите и звездите,
и във слънцето
....и в облаците...
Тихо, луната спи -
за да се събуди щастлива...
и минава покрай нас
отразяваща
усмивката ни...
и пътува ли пътува,
във съня, мечтата,
живота
не спира да върви,
не се отказва, не се предава
в стъпките си шие
пътека от бяла коприна...
Тихо, луната спи...
в песента, луната спи...
и сърцето отворя...
очите си да се събуди...
Тихо, луната спи..
и несломимо язди своя Пегас...
тъй свободна,
тъй трептяща в мига...
прегърнала своята звезда...
Тихо, луната спи...,
и събужда душата, когото...
тялото се измори...
Тя язди, пътува и обича...
също като нас,
както тя ни е научила...
Тихо, луната спи,
тя е блясъкът в звездите,
пламъка в очите ни...,
когато в пепелта и огъня
феникса роди се отново...
Луната спи, тихо, тихо...
тихо луната спи
неоткрадната във вика...
луната спи, за да живее...
усети - луната спи...
луната спи - да ни събуди...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лили Вълчева Все права защищены
Прегръщам ви!
