ТИХО ОРИГАМИ

Аз много птици от салфетки сгънах.

Кога са полетели – не попитах.

В душата всеки си заделя ъгъл –

за да се скрие, ако е преситен.

На устните ти тънката усмивка

пространството на две дъги разделя.

На вкус опитах – и не беше пивко,

затишието в брачната постеля.

По листа са танцували моливи –

дали са цветни – няма как да зная.

Но по следите знам, че си отиваш,

преди да си зазидан в тази стая.

Преди да станеш предвидим и скучен,

на кръст разпънал срокове и дати.

Най-страшното – което да се случи,

е след любов да дойде тишината.