27 дек. 2008 г., 13:11

Тихо остани 

  Поэзия » Любовная
868 0 14

Изплетох си венче от щастие,
набрах си нежност и копнежи,
обичах до полуда даже,
в небето твое се оглеждах.

В света ни, който сътворихме,
усещах порив и летях,
превърна миговете ни във приказка
и с дива нежност аз до теб горях.

Не ме оставяй без дихание,
върни смеха ми - тихо остани,
бъди до мен дори от разстояние,
защото всичко в мен без теб боли...

© Евдокия Иванова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??