Dec 27, 2008, 1:11 PM

Тихо остани 

  Poetry » Love
870 0 14

Изплетох си венче от щастие,
набрах си нежност и копнежи,
обичах до полуда даже,
в небето твое се оглеждах.

В света ни, който сътворихме,
усещах порив и летях,
превърна миговете ни във приказка
и с дива нежност аз до теб горях.

Не ме оставяй без дихание,
върни смеха ми - тихо остани,
бъди до мен дори от разстояние,
защото всичко в мен без теб боли...

© Евдокия Иванова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??