evchet0 (Евдокия Иванова)
142 305
27.12.2008 г., 13:11 ч.

Тихо остани 

  Поезия » Любовна
871 0 14

Изплетох си венче от щастие,
набрах си нежност и копнежи,
обичах до полуда даже,
в небето твое се оглеждах.

В света ни, който сътворихме,
усещах порив и летях,
превърна миговете ни във приказка
и с дива нежност аз до теб горях.

Не ме оставяй без дихание,
върни смеха ми - тихо остани,
бъди до мен дори от разстояние,
защото всичко в мен без теб боли...

© Евдокия Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??