7 окт. 2009 г., 12:21
Тихо падат капки от свода небесен,
тихо идваш до мен унесен.
Сякаш чул си нежна песен,
сякаш изгаряш бесен.
Тихо сияе луната омайна.
Коя жена слушаш незнайна?
Коя с моето име наричаш?
Коя вместо мен „обичаш”?
Тихо идва изгревът – пак смешен,
а ти безутешен
Моето име изричаш...
Нима още отричаш, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация