Обзе ме тихото безвремие...
Забравих болката за малко,
пак запях!...
И плахо поглед мек,
изпълнен със копнение,
отправих към небесното - изкусно изрисувано платно...
Усетих, че отново виждам и го осъзнавам,
усетих, че усещам, но и че не спя,
че сетивата ми са живи, че са будни...
А си мислех, че заспиват...
... И заспивам аз със тях...
Приятно безвремие... ...