Тихото безвремие
Обзе ме тихото безвремие...
Забравих болката за малко,
пак запях!...
И плахо поглед мек,
изпълнен със копнение,
отправих към небесното - изкусно изрисувано платно...
Усетих, че отново виждам и го осъзнавам,
усетих, че усещам, но и че не спя,
че сетивата ми са живи, че са будни...
А си мислех, че заспиват...
... И заспивам аз със тях...
Приятно безвремие...
Кратко безвремие...
Събудих се!...
Отново спах...
В съня се будех,
но заспивах в тъмното съвремие...
... Полека ме унасяше сънят...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лилия Всички права запазени
