5.01.2008 г., 23:03

Тихото безвремие

639 0 1

Обзе ме тихото безвремие...

Забравих болката за малко,

пак запях!...

И плахо поглед мек,

изпълнен със копнение,

отправих към небесното - изкусно изрисувано платно...

Усетих, че отново виждам и го осъзнавам,

усетих, че усещам, но и че не спя,

че сетивата ми са живи, че са будни...

А си мислех, че заспиват...

... И заспивам аз със тях...

 

Приятно безвремие...

Кратко безвремие...

 

Събудих се!...

 

Отново спах...

В съня се будех,

но заспивах в тъмното съвремие...

... Полека ме унасяше сънят...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лилия Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...