Тихото море...

Укротено, монотонно

звездна тишина вали,

а стихията огромна

с нежен шепот шумоли...

В тая нощ морето чака

даже Вятърът да спре,

но Душата на моряка

само ще го разбере,

че от бури и погроми

морен е и моят дух...

... И към тихи вълноломи

скъсани платна надух...

А и Вятърът почива

върху птичите крила-

както в опната тетива

дреме яростна стрела...

О и птиците на ято

тръгнат ли във дълъг път,

ще подирят час когато

върху мачтите да спрат.

... А приспивно, монотонно

диша стихналата гръд

на стихията огромна:

в кротка дрямка, в тиха скръб...

Коста Качев,

едно Време в моретата