Jan 5, 2015, 11:46 AM

Тихото море...

608 0 1

 

Тихото море...

 

Укротено, монотонно

звездна тишина вали,

а стихията огромна

с нежен шепот шумоли...

 

В тая нощ морето чака

даже Вятърът да спре,

но Душата на моряка

само ще го разбере,

 

че от бури и погроми

морен е и моят дух...

... И към тихи вълноломи

скъсани платна надух...

 

А и Вятърът почива

върху птичите крила-

както в опната тетива

дреме яростна стрела...

 

О и птиците на ято

тръгнат ли във дълъг път,

ще подирят час когато

върху мачтите да спрат.

 

... А приспивно, монотонно

диша стихналата гръд

на стихията огромна:

в кротка дрямка, в тиха скръб...

 

Коста Качев,

едно Време в моретата

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Коста Качев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...