Тихото море...
Тихото море...
Укротено, монотонно
звездна тишина вали,
а стихията огромна
с нежен шепот шумоли...
В тая нощ морето чака
даже Вятърът да спре,
но Душата на моряка
само ще го разбере,
че от бури и погроми
морен е и моят дух...
... И към тихи вълноломи
скъсани платна надух...
А и Вятърът почива
върху птичите крила-
както в опната тетива
дреме яростна стрела...
О и птиците на ято
тръгнат ли във дълъг път,
ще подирят час когато
върху мачтите да спрат.
... А приспивно, монотонно
диша стихналата гръд
на стихията огромна:
в кротка дрямка, в тиха скръб...
Коста Качев,
едно Време в моретата
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
