17 апр. 2010 г., 16:46

Тийнейджъри

970 0 1

Тийнейджъри

(Част 1: Приживе)

 

Хората казват – утрото по-мъдро е от вечерта.
Антитезисна теория, от човек с махмурлук на сутринта.
Тъга, изписана на нашите тийнейджърски лица.
Знам, понякога на всички ни се иска да останем просто деца.
Но сега какво стана с нашата Питърпанска мечта?
Не можем да го обясним – не ни достига речта.
Ала обяснението е просто –  сложно порастваме бързо.
Няма вече игри и анимации, има само красота или дързост.
Мързел и смут се сеят в душите ни,
тежкò и горкò на нашите скъпи родители.
За пример, естествено, себе си ще дам -
талантлив, красив и умен, но за жалост Хулиган.
”Срам голям?!” Мен извънземни ме гледат в лицето,
а майка ми знае само за „на мама момчето”.
От себе си давам всичко, а нищо не получавам.
Не се правя на велик – велик тепърва ставам.
За добро или за лошо, самотен гений оставам,
а „моето момиче” си мисли, не че не я разбирам, а че ù се подигравам...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Михаил Попов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Тежко е да си неразбран,но бъди търпелив - и твоят миг ще настъпи!
    Какво ли ти говоря,все едно,че не знаеш...

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...