Тийнейджъри

(Част 1: Приживе)

Хората казват – утрото по-мъдро е от вечерта.
Антитезисна теория, от човек с махмурлук на сутринта.
Тъга, изписана на нашите тийнейджърски лица.
Знам, понякога на всички ни се иска да останем просто деца.
Но сега какво стана с нашата Питърпанска мечта?
Не можем да го обясним – не ни достига речта.
Ала обяснението е просто –  сложно порастваме бързо.
Няма вече игри и анимации, има само красота или дързост.
Мързел и смут се сеят в душите ни,
тежкò и горкò на нашите скъпи родители.
За пример, естествено, себе си ще дам -
талантлив, красив и умен, но за жалост Хулиган.
”Срам голям?!” Мен извънземни ме гледат в лицето,
а майка ми знае само за „на мама момчето”.
От себе си давам всичко, а нищо не получавам.
Не се правя на велик – велик тепърва ставам.
За добро или за лошо, самотен гений оставам,
а „моето момиче” си мисли, не че не я разбирам, а че ù се подигравам...