1 июл. 2008 г., 15:01

Тил Линдеман

1.6K 0 3
       О, Линдеман
Ти, нежно стръкче мандрагора
в хербария на мрачните ми дни.
Ти, допаминова мъгла над кръгозора,
делирогенен поток на стари спомени.

      О, Линдеман
Ти, леко серотонинергично мечтание 
в притомата на огнени безсъници.
Ти, крехко псилоцибиново изваяние 
в лапидариума на ледени просъници.

      О, Линдеман
Ти, последна кардиална еуфория.
Епидурална анестезия на страданията ми .
Ти, летален анелгетик на теория.
Ти, малък инхибитор на риданията ми.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деляна Гюрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • интересен поглед
  • Идеята беше да съчетая две несъвместими материи.Би трябвало да е забавно.
  • откровено казано ми трябва речник ( и то медицински! ), за да разбера това стихотворение но ми изглежда свежо! може би ако имах и нужните познания щеше да ми хареса още повече
    Поздрави!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...