1.07.2008 г., 15:01

Тил Линдеман

1.6K 0 3
       О, Линдеман
Ти, нежно стръкче мандрагора
в хербария на мрачните ми дни.
Ти, допаминова мъгла над кръгозора,
делирогенен поток на стари спомени.

      О, Линдеман
Ти, леко серотонинергично мечтание 
в притомата на огнени безсъници.
Ти, крехко псилоцибиново изваяние 
в лапидариума на ледени просъници.

      О, Линдеман
Ти, последна кардиална еуфория.
Епидурална анестезия на страданията ми .
Ти, летален анелгетик на теория.
Ти, малък инхибитор на риданията ми.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деляна Гюрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • интересен поглед
  • Идеята беше да съчетая две несъвместими материи.Би трябвало да е забавно.
  • откровено казано ми трябва речник ( и то медицински! ), за да разбера това стихотворение но ми изглежда свежо! може би ако имах и нужните познания щеше да ми хареса още повече
    Поздрави!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...