Тил Линдеман
Ти, нежно стръкче мандрагора
в хербария на мрачните ми дни.
Ти, допаминова мъгла над кръгозора,
делирогенен поток на стари спомени.
О, Линдеман
Ти, леко серотонинергично мечтание
в притомата на огнени безсъници.
Ти, крехко псилоцибиново изваяние
в лапидариума на ледени просъници.
О, Линдеман
Ти, последна кардиална еуфория.
Епидурална анестезия на страданията ми .
Ти, летален анелгетик на теория.
Ти, малък инхибитор на риданията ми.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деляна Гюрова Всички права запазени
но ми изглежда свежо! може би ако имах и нужните познания щеше да ми хареса още повече