Да я желаеш, без да можеш да я приближиш.
Да таиш тъй силни чувства, без да можеш да ги споделиш.
Да не можеш цяла вечер в леглото да заспиш,
от страх пред нея утре да се провалиш.
С часове да береш цветя, които мислено ще и подариш.
Да мечтаеш как с нея под звездите ще лежиш.
Да си готов на всичко, само ръката и за малко да подържиш.
Да знаеш, че без нея животът си не можеш да продължиш,
че тя е жената, към която принадлежиш
и си готов за нея изцяло да се промениш.
Да знаеш, че ще я обичаш дори и да се преродиш.
Драги ми читателю,
ако продължиш все така тихо отстрани да си седиш,
първата си истинска любов ще провалиш.
Стани от този тъмен ъгъл и спри да тъжиш!
Прочети и този стих, и "Обичам те" накрая,
е задължително да изкрещиш.
© Георги Георгиев Все права защищены
Що се отнася до чувството, такова е.
Ще надничам