12 сент. 2014 г., 01:51

Тинейджърска любов

901 0 5

Да я желаеш, без да можеш да я приближиш.

Да таиш тъй силни чувства, без да можеш да ги споделиш.

Да не можеш цяла вечер в леглото да заспиш,

от страх пред нея утре да се провалиш.

С часове да береш цветя, които мислено ще и подариш.

Да мечтаеш как с нея под звездите ще лежиш.

Да си готов на всичко, само ръката и за малко да подържиш.

Да знаеш, че без нея животът си не можеш да продължиш,

че тя е жената, към която принадлежиш

и си готов за нея изцяло да се промениш.

Да знаеш, че ще я обичаш дори и да се преродиш.

 

Драги ми читателю, 

ако продължиш все така тихо отстрани да си седиш,

първата си истинска любов ще провалиш.

Стани от този тъмен ъгъл и спри да тъжиш!

Прочети и този стих, и "Обичам те" накрая,

е задължително да изкрещиш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Георгиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...