argonyk (Димитър Никифоров)
333 1303
22 нояб. 2013 г., 22:23

Тирада 

  Поэзия
807 0 19

На разсъмване още денят се размъти.
Стана мрачно, почти като в ад.
Махмурлукът е стиснал със клещи умът ми
и не сещам умора и глад.

Не проклинам ракията снощи изпита
и не псувам кръчмаря проклет.
Само тънка дантела от мисли заплитам
по обратния вчерашен ред...

А неделята вчерашна беше чудесна
и вещаеше само уют.
Като мълния радост у мене проблесна
и от радост приличах на луд.

И до мръкнало чаках, съвсем по момчешки,
да ме срещнеш със поглед зелен...
Но нали съм, разправят, от раса човешка -
не за радост от кал съм слепен.

После беше ракия. И дим от цигари...
и в душата ми празно и мрак.
Ала не от ракията днеска му пари 
на поредния влюбен глупак.

© Димитър Никифоров Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??