Тирада
На разсъмване още денят се размъти.
Стана мрачно, почти като в ад.
Махмурлукът е стиснал със клещи умът ми
и не сещам умора и глад.
Не проклинам ракията снощи изпита
и не псувам кръчмаря проклет.
Само тънка дантела от мисли заплитам
по обратния вчерашен ред...
А неделята вчерашна беше чудесна
и вещаеше само уют.
Като мълния радост у мене проблесна
и от радост приличах на луд.
И до мръкнало чаках, съвсем по момчешки,
да ме срещнеш със поглед зелен...
Но нали съм, разправят, от раса човешка -
не за радост от кал съм слепен.
После беше ракия. И дим от цигари...
и в душата ми празно и мрак.
Ала не от ракията днеска му пари
на поредния влюбен глупак.
© Димитър Никифоров All rights reserved.
