guaranata (Валентин Ангелов)
38 7
16 сент. 2011 г., 15:09

Тишина 

  Поэзия
958 0 5

Пълзиш, надяваш се и просиш

утеха в своята душа,

но в себе си ти все я носиш

онази мъртва тишина.

 

Безличен стон и болна нежност,

учуден взор, безпътен дъх.

Пълзиш, потънал в безнадеждност,

изпил последната си кръв.

 

Жигосваш всяко болно място,

захвърлил всичко в пропастта.

Да, всичко истинско, прекрасно,

защото всичко е лъжа.

 

Защото няма я Луната,

звездите с пъстрите цветя,

Остана само тишината

бездомна, стара и сама.

© Валентин Ангелов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??