guaranata (Валентин Ангелов)
38 7
16.09.2011 г., 15:09 ч.

Тишина 

  Поезия
939 0 5

Пълзиш, надяваш се и просиш

утеха в своята душа,

но в себе си ти все я носиш

онази мъртва тишина.

 

Безличен стон и болна нежност,

учуден взор, безпътен дъх.

Пълзиш, потънал в безнадеждност,

изпил последната си кръв.

 

Жигосваш всяко болно място,

захвърлил всичко в пропастта.

Да, всичко истинско, прекрасно,

защото всичко е лъжа.

 

Защото няма я Луната,

звездите с пъстрите цветя,

Остана само тишината

бездомна, стара и сама.

© Валентин Ангелов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??