утеха в своята душа,
но в себе си ти все я носиш
онази мъртва тишина.
Безличен стон и болна нежност,
учуден взор, безпътен дъх.
Пълзиш, потънал в безнадеждност,
изпил последната си кръв.
Жигосваш всяко болно място,
захвърлил всичко в пропастта.
Да, всичко истинско, прекрасно,
защото всичко е лъжа.
Защото няма я Луната,
звездите с пъстрите цветя,
Остана само тишината
бездомна, стара и сама.
© Валентин Ангелов All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
