11 мар. 2015 г., 16:45

Тишина

737 0 0

                                          Тишина

                                

                                За последен път

                                докосвам косите ти.

                                Целувам все още

                                топлите ти устни.

                                Повтарям на глас: "- Обичам те!"

                                Морето отнася със себе си

                                мечтите ни към края.

                                И пътят ни свършва за винаги.

                                За последен път те прегръщам.

                                Очите ти изпълнени с болка пресъхват.

                                И повече няма да заплачат.

                                       Отиваш си!

                                Тишината погуби душата ми,

                                която отново те търси.

                                Защо? Ситният пясък заличава

                                         следите ти...

                               Моя ненагледна любов.

                               Аз знам, няма да се върнеш.

                               Поела си вече към вечността.

                               Но аз винаги ще те обичам,

                                       моя единствена жена!

                              


                              песен

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Благослава Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...