11.03.2015 г., 16:45

Тишина

745 0 0

                                          Тишина

                                

                                За последен път

                                докосвам косите ти.

                                Целувам все още

                                топлите ти устни.

                                Повтарям на глас: "- Обичам те!"

                                Морето отнася със себе си

                                мечтите ни към края.

                                И пътят ни свършва за винаги.

                                За последен път те прегръщам.

                                Очите ти изпълнени с болка пресъхват.

                                И повече няма да заплачат.

                                       Отиваш си!

                                Тишината погуби душата ми,

                                която отново те търси.

                                Защо? Ситният пясък заличава

                                         следите ти...

                               Моя ненагледна любов.

                               Аз знам, няма да се върнеш.

                               Поела си вече към вечността.

                               Но аз винаги ще те обичам,

                                       моя единствена жена!

                              


                              песен

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Благослава Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...