11.03.2015 г., 16:45

Тишина

749 0 0

                                          Тишина

                                

                                За последен път

                                докосвам косите ти.

                                Целувам все още

                                топлите ти устни.

                                Повтарям на глас: "- Обичам те!"

                                Морето отнася със себе си

                                мечтите ни към края.

                                И пътят ни свършва за винаги.

                                За последен път те прегръщам.

                                Очите ти изпълнени с болка пресъхват.

                                И повече няма да заплачат.

                                       Отиваш си!

                                Тишината погуби душата ми,

                                която отново те търси.

                                Защо? Ситният пясък заличава

                                         следите ти...

                               Моя ненагледна любов.

                               Аз знам, няма да се върнеш.

                               Поела си вече към вечността.

                               Но аз винаги ще те обичам,

                                       моя единствена жена!

                              


                              песен

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Благослава Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...