11.03.2015 г., 16:45

Тишина

739 0 0

                                          Тишина

                                

                                За последен път

                                докосвам косите ти.

                                Целувам все още

                                топлите ти устни.

                                Повтарям на глас: "- Обичам те!"

                                Морето отнася със себе си

                                мечтите ни към края.

                                И пътят ни свършва за винаги.

                                За последен път те прегръщам.

                                Очите ти изпълнени с болка пресъхват.

                                И повече няма да заплачат.

                                       Отиваш си!

                                Тишината погуби душата ми,

                                която отново те търси.

                                Защо? Ситният пясък заличава

                                         следите ти...

                               Моя ненагледна любов.

                               Аз знам, няма да се върнеш.

                               Поела си вече към вечността.

                               Но аз винаги ще те обичам,

                                       моя единствена жена!

                              


                              песен

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Благослава Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...