Mar 11, 2015, 4:45 PM

Тишина

  Poetry » Other
741 0 0

                                          Тишина

                                

                                За последен път

                                докосвам косите ти.

                                Целувам все още

                                топлите ти устни.

                                Повтарям на глас: "- Обичам те!"

                                Морето отнася със себе си

                                мечтите ни към края.

                                И пътят ни свършва за винаги.

                                За последен път те прегръщам.

                                Очите ти изпълнени с болка пресъхват.

                                И повече няма да заплачат.

                                       Отиваш си!

                                Тишината погуби душата ми,

                                която отново те търси.

                                Защо? Ситният пясък заличава

                                         следите ти...

                               Моя ненагледна любов.

                               Аз знам, няма да се върнеш.

                               Поела си вече към вечността.

                               Но аз винаги ще те обичам,

                                       моя единствена жена!

                              


                              песен

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Благослава Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...