31 мая 2014 г., 12:45

Тишина

871 0 3

                Тичаш боса,

                 изпреварваш

                 вълните,

                 придаваш

                 им форма

                 на мъчително

                 очакване,

                 безмълвно крещя

                 и чудно:

                 усещам те,

                 с върховете

                 на пръстите си

                 те разбирам...


                 Танцуваш

                  с дъха си,

                  кристалчета

                  рисуваш,

                  вледеняваш мислите ми,

                  потръпвам

                  от представата

                  за нежност,

                  страхувам се,

                  от теб - Непостижима!  


                

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росен Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...