31.05.2014 г., 12:45

Тишина

867 0 3

                Тичаш боса,

                 изпреварваш

                 вълните,

                 придаваш

                 им форма

                 на мъчително

                 очакване,

                 безмълвно крещя

                 и чудно:

                 усещам те,

                 с върховете

                 на пръстите си

                 те разбирам...


                 Танцуваш

                  с дъха си,

                  кристалчета

                  рисуваш,

                  вледеняваш мислите ми,

                  потръпвам

                  от представата

                  за нежност,

                  страхувам се,

                  от теб - Непостижима!  


                

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росен Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...