4 мая 2016 г., 20:13

Тишина 

  Поэзия » Любовная
682 0 4

Търпеливо чакам да ми позвъниш!

Трети ден си гледам телефона!

Причина има, явно, щом мълчиш,

или тишината в тебе е неволна?

 

Объркана съм – знак ми дай един,

но от знаци често не разбирам.

Сам недей, а двама да мълчим,

дори когато трудно те избирам.

 

Утеха няма в празните слова,

не искаш да се мъчиш да говориш.

Колко струва тази тишина,

която се опитваш да пребориш?

 

Близостта боли жестоко и шепти,

но може тя безмълвно да опива.

В трепет, бездиханен ме вземи!

Обещавам да съм мълчалива!

 

03-05-2016

© Десислава Вълова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Аз го харесвам. Хубаво описваш ситуация, в която всеки обичащ е изпадал. Поздравления!
  • Предисторията е, че бях обидена от липсата на обаждане. Написах стиха, и след като го прочетох, позвъних. Причината за "тишината" беше погребението на близък на лирическият герой, човек! Много тъжно и много пагубно! На следващият ден написах "Овъд".
  • Стихотворението ти е смислено и добре написано.
    Не обръщай внимание на тройките.
  • Благодаря за тройките! Но, за да не харесваш нещо, то трябва да кажеш защо!!! Тези, които са поставили оценките са явно богове, щом не са се подписали?
    Да, видях пропуск - пропуснала съм 2 запетаи! Но няма да коригирам, за да си нося достойно тройките! Приемам мнението на всеки и ще бъда доволна да сте открити - какво не ви харесва?
Предложения
: ??:??