May 4, 2016, 8:13 PM

Тишина

  Poetry » Love
1.1K 0 4

Търпеливо чакам да ми позвъниш!

Трети ден си гледам телефона!

Причина има, явно, щом мълчиш,

или тишината в тебе е неволна?

 

Объркана съм – знак ми дай един,

но от знаци често не разбирам.

Сам недей, а двама да мълчим,

дори когато трудно те избирам.

 

Утеха няма в празните слова,

не искаш да се мъчиш да говориш.

Колко струва тази тишина,

която се опитваш да пребориш?

 

Близостта боли жестоко и шепти,

но може тя безмълвно да опива.

В трепет, бездиханен ме вземи!

Обещавам да съм мълчалива!

 

03-05-2016

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислава Вълова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Аз го харесвам. Хубаво описваш ситуация, в която всеки обичащ е изпадал. Поздравления!
  • Предисторията е, че бях обидена от липсата на обаждане. Написах стиха, и след като го прочетох, позвъних. Причината за "тишината" беше погребението на близък на лирическият герой, човек! Много тъжно и много пагубно! На следващият ден написах "Овъд".
  • Стихотворението ти е смислено и добре написано.
    Не обръщай внимание на тройките.
  • Благодаря за тройките! Но, за да не харесваш нещо, то трябва да кажеш защо!!! Тези, които са поставили оценките са явно богове, щом не са се подписали?
    Да, видях пропуск - пропуснала съм 2 запетаи! Но няма да коригирам, за да си нося достойно тройките! Приемам мнението на всеки и ще бъда доволна да сте открити - какво не ви харесва?

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...